сряда, 19 октомври 2016 г.

В СТО ЖИВОТА



Ще те намеря някога такъв,
какъвто във мечтите ми те има.
Изпълваш всяка моя капка кръв
с копнеж за мигове неповторими.

Ще бъдеш,знам, усмихнат и чаровен,
с обичащи ръце и силно рамо.
Изпълнен със любов във свят гробовен.
В сърцето с път, във който да сме двама.

И ако трябва, в сто живота ще те търся.
Безброй разпятия ще понеса.
И сто пъти сърцето ще разкъсам.
И сто пъти душата ще изпепеля.

През Ада ако трябва, ще премина
и не веднъж, а сто пъти ще изгоря.
Аз трябва любовта си да открия,
за да не скитам сто години в самота...
.    .    .
Ще идвам пак и пак, отново на земята,
и ще те търся, ще изгарям, ще боля.
Понякога ще вия като вълк срещу луната,
но ще открия, зная, твоята душа...


Валентина Цвяткова - val ©