Така оставам аз.
В душата ти, в сърцето
и в кръвта.
Избирам си
едно местенце в теб
и там оставам.
И невъзможно е
след туй да ме забравиш.
И носиш ме във теб.
Защото
миг съм от любов
и нежност.
Защото обич съм -
космична
безпределност.
Защото
шепот съм от лято
и ухание на теменуга.
Не можеш
да ме замениш
в сърцето си със друга.
Защото
в тъжния побъркан свят,
аз нося във душата си
планета от любов
и шепи две,
изпълнени
със страст и лудост...
Валентина Цвяткова val
Няма коментари:
Публикуване на коментар