петък, 14 октомври 2016 г.

АКО ТИ ДАМ...



Ако ти дам останалите в мене дни,
ще ми покажеш ли разцъфнала пътека.
Където двама с тебе да вървим,
а любовта в очите ни да свети.
Ако ти дам премръзналите си ръце,
ще можеш ли със обич да ги стоплиш?
Закътал ги със тяло и сърце,
със огън и със жар да ги докосваш.
Ако ти дам до смърт раненото сърце,
на хиляди парчета разпиляно,
ще можеш ли отново да го събереш,
от нежност и любов да е огряно.
Ако ти дам изпепелената душа,
от кладите - до въглен обгоряла,
ще ѝ дариш ли нови две крила,
за да си спомни как със птици е летяла.
. . .                                 
Не искам в нищичко да се кълнеш.
Без думи, обичта ми подари.
След всички други, ако в мен се спреш,

със своята любов - сърцето съживи...

Валентина Цвяткова - val